Можете да се забавлявате с каране на АТВ, стрелба с лък, както и още пейнтбол, боулинг, катерене по алпийска стена и миниголф. Имате още на разположение и въжени градини, а може вашите деца да яздят и пони.

До хижата може да се стигне по много маршрути. Този, който е най-живописен е през хижа Скакавица, тъй като той преминава през всички 7 рилски езера. Пътят от него до хижа Иван Вазов отнема между 4 и 5 часа. Други популярни маршрути са от хижа Рилски езера и хижа Мальовица.

Хижата е добре поддържана и разполага с много удобства за посетителите.

Хижата е с общ капацитет от 84 места. Тя е открита през 1981 година, като в началото е собственост на Българския туристически съюз. В момента тя се стопанисва от областната администрация на град Враца.

До хижата може да се стигне както по туристически маршрути, така и по асфалтов път от гр. Враца, който е с дължина от 22 километра. Може да се достигне още и от Село Челопек, където е къщата музей на Баба Илийца, като маршрутът е с обща дължина от 3,00 часа.

На 3.30 часа от хижата се намира и Черепишкия манастир.

От обекта тръгват туристически пътеки към хижа Пършевица, както и до хижа Леденика, намираща се в близост до едноименната пещера. В близост, по асфалтов път се намира и увеселителен парк „Приказката“.

Първите следи от живот на хълма Царевец датират от преди над 6000 години. Хълмът е обитаван и през бронзовата и желязната поха.

Като укрепление започва да съществува от началото на 5-ти век, когато на него е изградена византийска крепост, която е една от опорните точки на римската империя.

Комплексът е открит през 1964 година, като неговото изграждане започва година по-рано. Голяма част от обектите от комплекса са само реставрирани. Изградените обекти пък са пресъздадени чрез предварително направени заснемания. Целият комплекс е обявен за паметник на културата през 1971 година.

В музея има общо 50 обекта, съставени от занаятчийски работилници, водни съоръжения и други сгради. Тук е разположена и единствената колекция от водни съоръжения – има воденици, тепавица и много други. Всички обекти в музея са работещи точно както в миналото. На редица празници, от музея организират възстановки на традициите.

Св. Иван Рилски е монах отшелник, който живее по времето на Петър I. След неговата смърт е погребан в манастира, но по-късно мощите му са били пренесени в Средец. През 1469 година те отново са върнати в рамките на светата обител, където могат да се видят и до днес.

В двора на манастира още през 14-ти век са издигнати отбранителна кула, както и църква. В момента кулата все още съществува, като на върха и се намира параклис.

Още от самото си създаване манастирът служи за книжовно и просветно средище. Неофит Рилски е един от хората с най-голяма роля, основавайки килийно училище през 17-18 век. В манастира са намерили убежище и голям брой български революционери, като се открояват имената на Васил Левски, Гоце Делчев и различни войводи.

През годините, Рилският манастир е бил жертва на множество набези. Най-запомнящи са пожарите от 1778 година и 1833 година, когато сградите биват опустошени от пожари, както и няколко грабежа от страна на Османската армия, през 1818 година и 1821 година.

Рилският манастир е обявен за паметник на културата през 1927 година, през 1976 година става национален исторически резерват, а само 7 години по-късно попада и под егидата на Юнеско.

Ждрелото е с с дължина между 2-3 километра, а стените му достигат височина до 300-350 метра, разположени отвесно.

Намира се близо до село Триград и е разположено на около 1200 метра надморска височина. То е в близост до мястото където Триградска река влиза в пещерата Дяволското гърло.

Триградското ждрело е защитена местност, като тук се намират ендемични за района животински и растителни видове.

Най-известните туристически обекти в района са Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Харамийската дупка, музея на мечката както и много други.

През ждрелото минава еднолентов път, който е единствената връзка със село Триград и още няколко други населени места.

Връх Ботев е сред Стоте национални туристически обекта. На върха са разположени метеорологична станция както и радио и телевизионна кула.

Връх Ботев е изключително популярен не само сред планинарите, но и сред любителите на природата. До него има редица маршрути, подходящи както за подготвени, така и за начинаещи планинари. Голяма част от маршрутите са  маркирани, а средната продължителност на прехода до върха е между 4 и 6 часа. Можете да стигнете до връх Ботев през Карлово, през хижа Рай, както и през хижа Плевен. Той е включен още и като част от прехода Ком – Емине.

Южният склон на върха е много стръмен с редица отвесни склонове, подходящи за алпинизъм. Тук се намира и Райското пръскало – най-високият водопад на Балканския полуостров.

Всяко едно от езерата е наименувано според особеностите. Езерото сълзата е това с най-висока надморска височина и е с най-чистите води. След това е Окото, наречено така заради елипсовидната му форма. Следват Бъбрека, Близнака Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро, което е разположено най-ниско.

За езерата се носят различни легенди. Най-разпространената от тях е за великани, живеещи в планината. След атака от зли сили, един от тях бил победен, а неговата съпруга изляла сълзите си, създавайки езерата.

В момента има създадени редица туристически маршрути за обиколка на езерата, като най-популярните започват от Сапарева Баня и Говедарци.