Първите следи от живот на хълма Царевец датират от преди над 6000 години. Хълмът е обитаван и през бронзовата и желязната поха.

Като укрепление започва да съществува от началото на 5-ти век, когато на него е изградена византийска крепост, която е една от опорните точки на римската империя.

Комплексът е открит през 1964 година, като неговото изграждане започва година по-рано. Голяма част от обектите от комплекса са само реставрирани. Изградените обекти пък са пресъздадени чрез предварително направени заснемания. Целият комплекс е обявен за паметник на културата през 1971 година.

В музея има общо 50 обекта, съставени от занаятчийски работилници, водни съоръжения и други сгради. Тук е разположена и единствената колекция от водни съоръжения – има воденици, тепавица и много други. Всички обекти в музея са работещи точно както в миналото. На редица празници, от музея организират възстановки на традициите.

Св. Иван Рилски е монах отшелник, който живее по времето на Петър I. След неговата смърт е погребан в манастира, но по-късно мощите му са били пренесени в Средец. През 1469 година те отново са върнати в рамките на светата обител, където могат да се видят и до днес.

В двора на манастира още през 14-ти век са издигнати отбранителна кула, както и църква. В момента кулата все още съществува, като на върха и се намира параклис.

Още от самото си създаване манастирът служи за книжовно и просветно средище. Неофит Рилски е един от хората с най-голяма роля, основавайки килийно училище през 17-18 век. В манастира са намерили убежище и голям брой български революционери, като се открояват имената на Васил Левски, Гоце Делчев и различни войводи.

През годините, Рилският манастир е бил жертва на множество набези. Най-запомнящи са пожарите от 1778 година и 1833 година, когато сградите биват опустошени от пожари, както и няколко грабежа от страна на Османската армия, през 1818 година и 1821 година.

Рилският манастир е обявен за паметник на културата през 1927 година, през 1976 година става национален исторически резерват, а само 7 години по-късно попада и под егидата на Юнеско.

До Крушунските водопади се стига лесно, изградени са два маршрута, които са напълно безопасни. Едната пътека води до панорамна гледка към водопадите, а втората води към изворът на водопадите.

В близост до Крушунските водопади можете да се насладите и на няколко пещери. Най-известната от тях е Деветашката пещера, която е обитание и на редица защитени видове прилепи.